Любослав Людмилов Ангелушев ”Усмихнати, млади, красиви” Има страни, в които мъжете се отнасят зле към жените. Има държави, в които жените заемат ниско място в самото общество. Неравноправие. Липса на права. Незачитане. Унижение. Малтретиране. Всяко общество си има своите проблеми... В България жените са равноправни. Имат еднакви шансове за реализация и в науката, и в професията и в политиката. Българките са красиви, умни, усмихнати. Имат самочувствие. Вероятно има и изключения, по етнически, културни, религиозни причини. Обаче защо тези толкова красиви, умни и усмихнати момичета, когато станат жени, все по-рядко се женят и все по-рядко раждат деца? А при изключенията е обратното. И как ли ще изглажда този кадър, да речем, след 30 години?
Любослав Людмилов Ангелушев ”Граждани на света” Светът се разраства. И в същото време става по-малък. Все по-лесно е да стигнеш от т. А до т. В. Държавните граници променят своя смисъл и значение. Националната принадлежност – също. Бизнесът преплита и свързва икономиките на страни, разделени от океани и континенти. Компаниите се преливат една в друга и от гущерчета стават динозаври. Светът става все по-малък. А хората? Радваме се, че можем безпрепятствено да пътуваме в други държави. Все по-рядко и на все по-малко места ни искат международни паспорти и визи. Все по-лесно е да покажеш в страната Х какво си научил в страната Y. И все по-често човек напуска една страна и отива в друга не от стремеж за по-пълноценна реализация, а бягайки от някакъв проблем. И в крайна сметка това увеличава проблемите и в двете страни. От друга страна идеята за „свят без граници” открива много повече възможности точно пред нас, младите.
Любослав Людмилов Ангелушев ”Лазурът над гетото” Небето е лазурно. Хоризонтът е бистър. От склоновете на планината, като тичащо дете, се спуска лек и свеж прохладен полъх. Усеща се дъх на окосено. Виждаме табела за населено място. Намаляваме скоростта. Между нас и планината се открива гледка, силно контрастираща с околния пейзаж. И миризмата става контрастна. Пред мизерните изтърбушени постройки, сред разпилените боклуци, стои мръсен и сополив малчуган. Вперил е в нас поглед, който не знам какво точно означава. Не успявам да съставя разказ и по израза на лицето му. Той просто е там – на място, което отказваме да видим, такъв – какъвто отказваме да приемем, че е. А за да разберем какво ни казват тези очи, трябва да се вгледаме в тях – дълго, без да отклоняваме поглед, дори и да ни потекат сълзи.
Любослав Людмилов Ангелушев ”Под мостовете, зад рекламите” Един добре познат, постоянно посещаван от много хора мост, романтично назован „мостика”. Приятно място за разходки, предпочитано място за срещи. Чудесна гледка във всички посоки, включително и нагоре – към небето. Но една посока остава скрита – и за погледа, и за душата. Там - долу, там - в тъмното, там – зад лустросаните плакати и реклами, пречупващи светлината в спектър, несрещащ се в реалния свят. Там светът е малък, безпроблемен и е подвластен само на илюзиите. В него човек става „независим” и „неуязвим”. Докато постепенно самият той се превърне в илюзия и изчезне в мрака. Възможно ли е болката от реалния свят да се лекува с нереалност? Не, всъщност болката е не само стадий, тя е неразделна част от живота, от пътя, от развитието. Защото, по думите на Радой Ралин, „всяка болка е родилна”.
Любослав Людмилов Ангелушев ”В капан” "Детската престъпност е функция от проблемите на обществото”. Прочетох го. Запомних го. Осъзнах го, макар и може би не в цялата му пълнота, понеже съм един все още съвсем млад член на това същото общество. Но сцени като тази на кадъра сякаш ми удрят шамар. Шокират ме – и надписите по стените, и студената хватка на решетките... Решетки пред какво? Пред безразличието, отчуждението, озлоблението? Най-невинните, най-беззащитните и най-неопитните членове на обществото са и най-уязвими, те най-лесно падат в капана на обществените проблеми. Имунизация срещу проблемите няма, те са хронично заболяване, изискващо постоянно внимание и грижи. Иначе се превръщат в патология.
Любомир Ваньов Иванов “Микрофонът е твой” Микрофонът е твой. Имаш думата да кажеш всичко, за което си мислиш. Да адресираш посланието си. Да агитираш за каузата. Да изразиш позиция. Да защитиш тезата си. Да благодариш за шанса. Да водиш преговори. Да гласуваш на глас. Да споделиш проблемите. Да тълкуваш околните. Да разлаеш кучетата. Да действаш активно. Да екзалтираш публиката. Да командваш парада. Да ликвидираш съмненията. Да обясниш, че ти пука. Да получиш аплодисменти. Да убиеш бездействието. Микрофонът е твой. Не стой в тишината. Не живей със страхa.
Любомир Ваньов Иванов “Шум в диалога” В България младите най-трудно общуваме с най-възрастното поколение – с нашите баби и дядовци. Вглъбени в своите проблеми и двете страни сякаш стоим с гръб една към друга, и не успяваме да се разберем. Истина е, че младите хора сега имаме проблеми, различни от тези на възрастните. И че много често старите хора не могат да ги разберат и признаят, да се поставят в днешната ситуация и да мислят обективно дали ние имаме вина за нещо, което те не харесват, или то е породено от условията, в които живеем. Младите живеем в бързо променяща се среда и това ни прави приспособими, докато старите хора са свикнали на по-спокоен живот и на установено статукво на нещата. От друга страна, старите хора имат ценности, докато ние сякаш трудно изграждаме такива. Възпитавани сме в различни условия и определено сме живели в крайно различни режими. Неизбежно е да имаме нарушения в диалога. Въпросът е въпреки шума този диалог все пак да тече и да се вслушваме в другата страна.
Елица Георгиева Жуглева "Моите приятели от Африка и Европа"
Мария Тенчева Сталева Сутрин Всеки си има свое място в града и в света изобщо.
Теодора Колева Европейската жена Както в България, така и в целия ЕС съществува неравнопоставеност между половете, както в намирането на работа, така и в заплащането. Проблемът е останал в общественото съзнане като наследство от миналото, но той няма място в нашето модерно, цивилизовано общество. Жените заслужават отношение, базирано на образованието и опита им. Обвинявани, че наблягат на своята женственост, че използват други похвати, на които не се гледа с добро око, те все още са жертва на дискриминация. Необходимо е проблемът да бъде дискутиран повече, за да открият жените достойното си място в Европа. За мое голямо съжаление, изгледите да бъдещето не са обнадеждаващи. Според журналистите от “Ел Паис”, една жена винаги ще си остане жена, независимо от това, колко брилянтно се справя. Жалко за научния и техническия прогрес, постигнат през годините. По отношение на дискриминацията сме на ниво Средновековие!
Златомира Кулчева Снимка 4: Изгряваща надежда
Любомира Иванова Петрова Снимка 7
Любомир Ваньов Иванов “За” зелена столица” Не, това не е гледка от природата някъде далеч от цивилизацията. Намира се почти в центъра на София - в Борисовата градина. Наистина, нашата столица (може да) изглежда и така. Жалкото е, че трябва да си зададем въпроса “Докога?” Избрах тази тема и област, защото като човек, израснал в малък град, мога да оценя значението на всяка зелена площ в големите, мръсни, претъпкани градове, които често наричаме просто модерни. Именно парковете в София са това, което доближава живота тук до този в провинцията, до природата. Дали не ни липсва на всички този живот? Все пак там хората сякаш си остават наистина по-добри, а това е резултат предимно на спокойния живот в близост до природата и чистата околна среда.
Мария Тенчева Сталева Ами ако не залезе? Дървото е хванало слънцето с клони, сякаш няма да му позволи да залезе... Ами ако някой ден слънцето не залезе? Или не изгрее? Влиянието на човека върху планетата е предимно отрицателно. Да избегнем големи катастрофи! Всеки трябва да даде своя принос за опазването на Земята, защото тя е била, е и ще бъде нашият дом и домът на нашите деца и внуци!
Мария Тенчева Сталева Европа?!...:)
Любомир Ваньов Иванов “Играта свърши” Баскетболно игрище пред къща в малкото родопско село Широка лъка. Както в много села в страната, младежите тук нямат особено разнообразни възможности за прекарване на свободното време и дейности, които да извършват в полза на другите и себе си. И все пак младите тук могат да разчитат на музикалните традиции на своя край и на туризма като поминък и разнообразие в живота им, за да имат занимание и да се обогатяват духовно. Други села нямат такива предимства. И въпреки, че по-често ще получим отговор “Да” ако попитаме по-малките дали са щастливи от начина, по който прекарват времето си тук, с липсата на работа и дейности по заетост в трудоспособната им възраст свободното време започва да става бреме и те напускат селата.
Деница Жечкова Йорданова „Очите на „другите” деца” Бедността е едно от проклятията на 21 век....Бедните също са хора с мечти. Може би понякога само къшей хляб ги прави щастливи, защото те ценят и малкото в живота...Очите на бедните деца най-често са тъжни. Никой в живота не си избира сам своята съдба. Нека подадем ръка на децата от бедните семейства, на младежите и девойките от бедните квартали. Без презрение, без съжаление..Те имат нужда от помощ. Нека стигнем до тях. С тази наша стъпка светът ще стане по –добър.
Николай Георгиев Глобализация
Елица Георгиева Жуглева "Да полетим заедно"
Любослав Людмилов Ангелушев ”Към светли бъднини върви”
Любослав Людмилов Ангелушев ”Блясъци, проблясъци”
Кристина Георгиева "Животът е надпревара" (област 10 - пълноценно и ефективно участие на младите хора в живота на обществото)
Кристина Георгиева "Воинът на светлината - младият лидер" (област 10 - пълноценно и ефективно участие на младите хора в живота на общество и във вземането на решения)
Кристина Георгиева "Ще оставя облаците на миналото далеч от себе си" (област 15 - диалог между поколенията)
