Академично етноложко сдружение /АЕС/ представя фото изложба под надслов “EU2 / и това е Европа”. Инициативата е част от проекта на АЕС „Нека всички разберат (за) другостта” по повод обявяването на 2007 г. за Европейска година на равните възможности за всички.
Тази изложба трябваше да бъде открита на 1 октомври 2007 във фоайето на Историческия факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, по повод на Европейската година на равните възможности за всички. С нея искахме да покажем една Европа, в която различието между българите християни и мюсюлмани, не е повод за конфликт, а „другият” е приеман като свой. В която светът на мъжете и жените е поделен според извечните закони на традицията и понятието „дискриминация” остава неразбрано. Една Европа, където проблемното различие произтича от икономическата неравностойност. Нарекохме изложбата „И това е Европа” не без доза ирония, за да смекчим остротата на единствено възможната тъжна равносметка. Нещо от всичко това някому не се хареса и изложбата бе унищожена, преди дори да бъде открита. Унищожаването на етноложката изложба в ИФ бе една от българските прояви по повод на Европейската година на равните възможности за всички.
Academic Ethnological Society’s project Let People Know (About) Otherness is dedicated to the European Year of Equal Opportunities for All. Therefore the annual fieldwork of the AES members took place in the region of Central Rhodopes, Southern Bulgaria, populated both by Bulgarian Christians and Muslims, preserving more or less traditional patterns of living. In relation with the Year’s ideas of acknowledgement to the phenomenon of otherness, we arranged a display of photoes showing a little known face of Europe. EU2 is an attempt to represent a perspective towards one remote edge of the continent, where the word discrimination remains unknown, the other is always heartily welcomed and the only lack of equal opportunities lies deep in the economic subsistence. Unfortunately somebody disliked our ideas so much that they prevented the opening of our exhibition, scheduled to take place on 1 October during the Official opening of the Academic Year.
© 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Като да ида в джамията нищо не разбирам. Така и в църквата. И тя, Данчето, в църквата къде се обърне се кръсти и аз гледам това-онова, ама не й казвам, че съм мохамеданка. „Оле, Данче! Как ги разбираш тия неща? Мене майка ми не ме е водила никога на църква” Така й казах и си нямам представа, викам, от нищо. И като почна това, това и като стигнахме до Дева Мария, нали там за здраве, запалих една свещичка, оставих си пари, обаче не се прекръстих. И тя забеляза ли, не забеляза ли, незнам. Но после като додох тука и разправям на майка ми: „При мисълта,че не съм християнка, й викам, имам чувството, че Господ ще ме накаже, щот не ми е тая вяра. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Как да се прекръстя? И си викам – как да вдигна ръка и да се прекръстя? Като само една ръчичка имам здрава и ако направя нещо имам чувство, че нещо ще ми се случи. Така си помислих. А майка: „Не е така!”, макар че е дъщеря на ходжа. И ми обясни, че на едното рамо бил единия ангел, на другото – друг – и само това помня. Не е било нищо лошо това да се прекръстиш. Добре, ама аз не съм знаела. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Кат вярваш и Господ ти дава. Не мой вярвай и няма нищо, кат не знаеш да речеш „бисмиля”. Господ ти помага. И вашта религия е убава. Тя е като и нашта. Я си имам мусаф на български. И всичконо го имам, и корана има го ей там, ама е на български. Адин бог е. То нема разлика. Например вие, нали и вие си имате календарчета, и ние имаме. И нема разлика – и нашия на български, и вашия на български. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
© 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Красимир Стоилов
Мъжът ми пътува много. Ако една година е тук две го няма. Много млади семейства се разделят. Единия в София или други градове, а жените седят тука. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Новото ми име, байтошовото име ми е Младен. А иначе ми е старото име Мехмед. Четвърти клас само съм учил. Четвърти клас, не, а четвърто отделение. И кога отидох войник ме изкараха на…имаше инспекторски прегледи, ми се пада въпрос в целия свет кои са секретари на комунистическата партия. Аз ги изброих всичките: на Америка, на Англия, на Германия, на Канада на кутрини държави. Знам ги, помня ги. Много съм и паметлив аз. Я ако имаше баща ми възможност да ме учи щях да бъда министър. А баща ми вика: „Аз немам средства да те издържам тебе. Ще помагаш с овцете.” И така стана. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Ама то нема кой да пасе офцете и ас от трето отделение ме извадиа. Дадаа едно теле на учитела да напусна училище. Нема кой да ги пасе. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Прес един етап застрои се А-Пе-Като, застроиха се обори, застроиха сичко. И после пак го развалиха и ние не можахме да разбереме кога е хубаво, кога е лошо. И сме работили за нищо. За нищо съм работила трийсе и две години – да получиш педесе лева пенция. Къде отиде нашия трут? Сега хората - чуем двеста лева пенция. Како е праил тоа човек? На война ли е ходило, танкове ли е карало, та получил такава пенция… © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Съжалявам, че не живея в София заради културните развлечения. Никога не съм ходила на опера. Мечтата ми е да отида хубаво облечена на опера. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Десислав Звънчаров
© 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Десислав Звънчаров
Мойта баба се оженила на 12 години и родила 11 деца. Тя била сираче и дядо ми й казал 3 неща преди да я вземе: ако ми пазиш честта, слушаш майка ми и гладен никой да не пускаш от къщи, аз ще те уважавам. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Десислав Звънчаров
Зьомни ма, зьомни момнеле, Я имам мерак на тебе, я има севдьо на тебе. Как да та зьомна юначе, га немаш къща градена. Къде щим да летуваме? Къде щим да зимуваме? Лете щим да летуваме в равноно дворе широко. Зиме щим да зимуваме В чостана гора зелена.© 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
На Байрам се яде хляб, месо с кочан, баклава, пиеме само безалкохолно – нам не ни е позволен алкохол. На Великден – яйца багрени правим, празнуваме и християнски празници, на Гергьовден пекани ярета приготвяме, като момиче ги носех ей там, де се събирахме. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Сам съм, жена ми почина, децата са големи, нищо не ми искат. По 10 лв. на ден си харча. И пари за бензин си отделям. Па кат го закъсам, ходя та поработвам строителство по София, нагоре-надолу. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
На улица “Горна”, номер 50, в село Долен, живее Ален. Той е на 10. Роден е на 20 ноември. Къщата му е в Горната махала и ходи на училище в Долната махала. Във втори клас е. Може да брои до 20. Ален няма колело. Счупило се е. Защото на улица “Горна” няма асфалт. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Ален си има приятел. Майкъл. И двамата обичат сладолед. Шоколадов. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Детето го кръщават на баби и дядовци. Днеска вече има нова мода – защото в Смолянско има голяма имиграция и хората кръщават децата на американски имена, та да имигрират по-лесно. Правят го мохамедани предимно, защото искат препитание хората. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Живях в бърчиното. Откраднаха ма оттам, от балкана. Откраднаха ма бабата и лелята на мъжа. Мъжа бях го виждала. Бащата на мъжа командваше. Като умря, мъжът ми беше глава на семейството. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Той разполага с целия имот, имах моя земя от баща ми. Сега имам от мъжа, мога да я продавам, ако искам, ама не исках – седи си. Мъжете ходеха по къра. Аз съм орала, на гръб съм носила, мъчила съм да помагам. Наште ниви бяха далече, на бърчиното. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев
Женската работа – орат с говеда. Мъжете вървят навъна, да печелят нещо. Да ранят дечковете. Жените орат, добитък гледат, деца кутат, къща гледат. Аз съм от турско покарала. В училище не съм ходила – то нямаше. Децата добитък пасяха, училище караха, мъчиха да помагат. © 2007 Академично Етноложко Сдружение, фотография Мирослав Милев