Стремеж.
Несмляна любов.
"За един сватба, за друг брадва."
Неизбежност И когато пред вратата застанеш, и към звънеца посегнеш на прага разбираш… Звънец няма за тази врата. И когато пред вратата застанеш, и за бравата погледнеш на прага разбираш… Брава няма за тази врата. И гръб на вратата, когато обърнеш, и да си тръгнеш решиш на прага разбираш… Няма друго освен тази врата.
Отражение. Когато се оглеждаме не винаги виждаме реален и действителен образ. Често се случва да видим точно това, което искаме. Бялото отражение на черния лебед.
Разликата в танцуването на децата и на "големите". Едните се опитват да полетят. Другите да кацнат. За едните е важно небето. За другите земята...
Време за завой.
Над всеки от нас грее звезда. Дори да е от уличната лампа. Понякога, когато танцуваме или просто живеем до нас застава друга звезда. Може пак от уличната лампа. Осмелим ли се да погледнем нагоре, ще видим как блестят заедно.
Лесно може да се заблуди човек. Облакът може да е пушек. Пушекът - облак.
Там.
Философия.
Гледна точка.
Уроци.
Ръката на музиката.
Лодка в морето.
Различни хора, различни идеали.
Обичам те, море!
Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
Седнали да починат.
Да надскочиш Слънцето.
Въртележка.
Дъното на небето е... Земята.
Завихряне.
С цвят на торта.
RGB
Гордост без предразсъдъци.
Смисълът на думите.
SEO. Всичко си има категоризация.
Дори на паркинга не е безопасно за мечките. Има един оцелял.
Старият град в нови времена. Несебър.
Пиано Че...
Религията е отражение на остъклените души. За Вярата са необходими отворени прозорци...
Най-накрая някой е взел решение...
Под плюшената лапа.
За да докажем вярата си, твърде често даваме всичко за златен обков. Излъскваме до блясък и кръста, и обувките си. Но на блестящите неща налитат предимно гарги.
Нежност.
Магаре избрало свободата.
Папур.
Най-трудната за преминаване врата.
Замразен Млечен път.
Не е страшно да си загубиш покрива в полето. Страшно е ако те изоставят заради това.
За да погледнеш навън, понякога е необходимо да гледаш навътре.
След дъжд освен свежест има и тъга.
Камък в дупка от камък.
Гордостта е ниска, колкото тревата.
Символ кацнал върху знак. Ако се правим, че не ги забелязваме и двете са фатални.
Ежедневие 2.
Ежедневие.
Най-накрая някой е взел решение.
Безопасна стълба към небето.
Етапи.
Свободата е като отворена врата с ярка светлина зад нея. Вади те от мрака, но може да те ослепи. За това може би ни е трудно да прекрачим прага...
Сън.
Живот по диагонал.
Смъртоносна хватка.
Искам да знам, с какво не се е гордял Левски.
Дърветата нямат страх да си покажат сърцата.
Сенки и небе.
Слънчевият вятър.
На номер 66 живеят само спомените. Години наред живеем между затворени врати и прозорци. Заграждаме се. В същото време искаме да сме свободни. Само спомените са свободни. Трябва да мине време, за да го разберем.
Мъглата на съмнението.
Шарен надпис. Празно съдържание. Клише.
Единственият човек, който непрекъснато бди над нас е майката. Благодаря ти Мамо!
Ако имаме база за сравнение ще установим, че "тъмната страна" е почти съвършена и не и липсва нищо.
Релеф с предназначение.
Просвета. Тухлената стена ни пречи да погледнем в себе си. Решетката да излезем... Какво остава? Малко прозорче за въздух и сноп светлина, и бутилка между стената и решетката.
Море в чаша чай. Чаша чай на море. Чинийката придава завършеност на чая. Морето няма нужда от нея.
Следите на танцуването.
Баланс.
Колко може да се види през отворен прозорец? Колкото ни се иска или колкото позволява гледката?
Страх.
Старият джам.
Охридското езеро.
Има моменти, в които и само отразените от нас емоции са нещо красиво...
Живот по покривите.
Нежността се пази остро.
Духът на салсата.
Ще повторя: СПРИ! :) :) :)
За живота граници няма, къде ще се зароди и колко време ще продължи. Но ми стана много мило на туй живо нещо. За мое съжаление обаче, не успях да го присадя. Докато се наканя да отида в някой сервиз да свалят вратата, защото това беше единствения вариант да го измъкна живо от там - то умря. Може би, когато искаш да се грижиш или да спасяваш живот - не трябва да се каниш - правиш го. Време няма. Не трябва да оставяме днешните грижи за утре. Днешната обич за утре. Днешната любов за утре. Днешната помощ за утре. Защото утре, понякога е в друг живот и свят.
Пластове.
Не ме снимай ей, хулиган!
Посоките в танца.
Пъкъл с аромат.
