Измъкнахме се с една четворка на Невша и пуснахме с Иван право на Запад
Времето изглеждаше перфектно - сладки кумулсчето, свеж СИ около 18 км в час, силни термики.
Над с.Могила отоново хубава термика. Тройка, просто перфектно
Малко след Мътница затънахме сериозно, въпреки че минахме под 2 хубави облака.
Следващата термика бе точно там, където и очаквах - на дежурно място под хобуво облаче. Иван се присъедини и аде пак нагоре
С повечко височина се дишаше по-леко
Вдиганията бяха добри, скоростта на вятъра леко падна, но бе добра 17 км в час СИ
Сверно от Шумен въртяхме под първия облак на кратка облачна улица
С Ванката летим много добре заедно. Още то Турското пре-ПВЦ на Байраморен. Беше много приятно.
Лесно минахме до края на платото
Ускорихме и се заоглеждахме за следващата серия авнти
Прехвърлихме се на друга облачна група леко по-северно
Ванката натисна спида, докато аз си изчиствах малко място на паметта на фотоапарата.
После настъпих и аз да го догоня
Южно от нас се появи Калоян. Беше минал централно през платото. Докато въртяхме северно от града го зърнах да се вади и го взех по погрешка за наш Хари
Станахме трима. Бончо се движеше 10-ина километра след нас.
С Калоян си приказвахме по шуменската честота :)
Облаците почнаха да се разреждат и станаха по-нефелни. Вятърът прогресивно започна да пада
С Калоян се движехме в бойна формация в търсене на термика, Иван беше километър по-напред
Между Шумен и Търговище се разделихме. В поредната термика Иван и Калоян хванаха добро качване, а за мен останаха трохите. Както и да отново бях до базата, но вече сам.
Два самолета минаха над мен. Чудното бе, че летях в група. Един голям и един бизнес джет. Дали са търсили термики ? :)
Над складовете след Търговище хванах добро качване. Иван беше напред, но много ниско, а Калоян се бе извадил добре и дереше напред.
Над с.Садине зърнах Иван в далечината да се вади със слаби качвания. Бончо се оплакваше, че вятърът съвсем спрял и не намирал свестни термики
Уредите ми показваха СИ 8 км в час. Термиките бяха накъсани, истинска мъка за въртене, а низходящите бяха грозни и продължителни. Тръгваш от 1800 и до 1000 само с -4
На Попово видях Калоян долу разпънал и скътава крилото (близо до триъгълното кръстовище преди входа за града)
Както много често става противно на теорията на вероятностите с Иван се събрахме в една термика над Попово на една и съща височина.
Пак си връткаме заедно. Ох термика, ох кеф ! :)
Продължихме на запад
С малки довъртания по пътя. Бончо се движеше доста по-северно от нас. В обичайния за него стил си мърмореше, че условията били много трудни.
Последва яко тънене с -4,5, което ни свъли много преди голяма гора. След кратко разискване откъде да минем, аз предложих направо през гората и да се вадим или пред нея или след, но Ванката избра да заобиколи. Резултата бе - той хвана слабо вдигане, а аз затънах зверски, но набарах една петица, която ме изстреля до базата за норматив. Ванката дойде под мен да търси авантата (в центъра на снимката).
Благодарих мислено на мястото, което ми откъсна тая злобарка и продължих по маршрута.
Ванката хвана втората порция на същото вдигане и скоро отново бе в играта
На запад ни чакаше река Янтра
От мъгел на мъгел стигнахме без проблеми
Врътнахме за дозареждане
Отново заедно, :)
Боне ни дразнеше с разни бази от 2500 доста северно от нас и ние се амбицирахме да се извами повече
Мястото е много красиво
Е тая снимка ми хареса :)
Времето напредваше и условията умираха. Разбрахме се с Иван да стоим максимално високо.
Горе бе някак призразно
Назад бе сиво и пусто.
6 без нещо наближихме Полски Тръмбеж
Над него се извадихме отново до 2400
С Ванката вървяхме комплект, високо, високо. Бончо следаше същата схема, но 10-ина километра северно от нас
Ванката на фона на Янтра
Става за модел, какво ще кажете?
Продължихме към залеза
Не падахме под 2200
Ванката слизаше и по-надолу
но като цяло вървяхме много добре
Полегнала е Тодора :) Някой да се похвали с по-легнала сбруя?!
Горе беше приказно, някак нереално. Вадехме се малко над инверсията в лилавото :)
Мътилката бе отдолу. Вятърът бе слаб, не повече от 7-8 км в час СИ. Дойдоха лоши новини. Боне се насочваше за кацане някъде преди Българене.
Колокото и да отлагахме дойде времето за финалния глайд. Бързо стигнахме Левски.
В далечината съзрях подозрителен пушек, който показваше наличие на термика. С Иван се запътихме към него. Уви Ванката дойде ниско, а аз хванах само някаква слаба поддръжка, която не ставаше за въртене.
Кацнахме в две съседни села. Ванката в Асеновец, а аз в Летница (пърдом то било град). Лакомията ми да продължа прелета с още една термика ми коства час и половина вървене през неожъната царевична нива, удоволствие, което не пожелавам на никого. Но като цяло си изкарахме страхотно.
