Ето ни и на последния ден от СВ-Оупън. Бончо е готов за старт. Нервно чака да отминат последните 3 минути.
Останалите също са готови и чакат за място да разпънат.
Милен оглежда метеобстановката.
Дадена е задача :Мадара-Обзор. По тресето небето все още изглежда добре.
На старта си духа чело, термично, кумулуси и конгестуси не липсват. Унд дъмитата са в базата от половин час.
Излитаме първите 10-ина крила и след кратка криза, която удави 2-3-ма състезателя, успяваме да хванем с Орлин термика от крепостта и с нея до базата.
Останалите също са излетели, но ваденето не е лесна задача.
Под базата е добре, но долу положението все още не се е подобрило. Отиваме с Орлин към северната страна. Там 2-3 крила въртят термика.
Първия открила авантата е унгареца с Ултима 4. Врътка и нагоре.
Отново база. Остават минути до отваряне на въздушния старт. Орльо бърза нетърпеливо към стартовия цилиндър.
Под нас положението е същото. Търсят на склона, но засега нищо свястно.
Тръгваме по облачна улица над северната част на платото. Тази отсечка е детска игра.
Унгареца избърза да настигне Орльо, но после си промени решението и се върна при мен.
Въртяхме отново заедно до базата.
Мъглочите бяха на 1600. Орльо се вадеше на предния облак и Ултимата отново скочи на спида да го гони.
Стъпах на газта и го догоних на нивото на Невша. Фаера си лети перфектно на спид и качеството му е по-добро от това на Ултимата. Настигнах го по-високо, макар, че тръгнах по-ниско.
Отново въртяхме заедно. Приказвахме си от време на време. Унгареца истински се кефеше на условията.
Термиките бяха тройки, на моменти доста игриви, но като цяло не ни беше некомфортно.
Малко губих заради снимането по време на въртене. Нямам тренинга на Ники. Унгареца тръгваше пръв, но след минути забавяше и ме изчакваше аз да водя, макар и по-ниско.
Тук въртим мало след Провадия. Настроението е отлично. Орльо ни бяга с една термика, но аз съм спокоен, защото знам, че трудния участък са последните 20 км и който бърза каца първи.
Метеобстановката се усложнява. СВ-тата валят около нас. Излизането до морето ще е трудна задача. Унгареца се е лепнал за мен каго гербова марка.
Тук вървим пред една облачна улица от конгестуси, защото си вдига и не е нужно да се набутваш в облаците.
Балансираме между качванията и свалянията.
След язовир Цонево облаците се сгстяват.
ЮИ от нас вали яко от младо СВ, което се прикрепя към своя по-голям събрат още по-на юг.
За момент зървам Орльо, който отново избързва и този път условията ще го накажат - Оряхово или Долни чифлик, си мисля, но дано успее да финишира. Той най-много има нужда от това.
С унгареца продължаваме да си правим компания. Настроение не ни липсва. Липсва ми може би само Габровеца. Голям майтапчия, ей! :)
Продължавам да водя. Не ми е особенно трудно с тия облаци пред мен. Лошото е, че не виждам Орлин на хоризонта. Явно е затънал както предположих. Или пък нали съм си малко кьорчо :), ама не съм. После разбрах, че кацнал на Долни чифлик. :(
Тук въртим последната термика от прелета.
Пейзажа си го бива. Унгареца е очарован и крещи от шастие.
Едно от СВ-тата ни наближава и вали на 15-ина километра от нас. Ултимата избързва да продължи по маршрута, но аз въртя и изчаквам още 5 минути под облака, защото знам, че това е последната термика.
СВ-то все пак ме притеснява и го напускам с ясното съзнание, че не мога да долетя до финала от тази позиция. Пускам по вятъра и опитвам да завъртя една нула над голямата поляна в гората в дясно на снимката. В крайна сметка се полакомявам да хвана по-силно качване и в резултат вместо да прелетя гората, кацам на въпросната поляна.
