След като се извадихме с Даниел, реших, че най-трудното е зад гърба ни и драснахме по посока Рижки проход
Вятърът горе бе 26 км в час СЗ, но термиките бяха слаби и не добре оформени. Много балони и малко термики. Губеше се време за откриването на хубавите вдигания.
А небето изглеждаше добре.
Наближихме Разград
После се насочихме към язовир Бели Лом
Базата бе на 1700 и трудно се стигаше.
С Даниел се движехме долу горе заедно, но аз много изоставах по разбираеми причини (крилото и полота) :)
Манахме западно от Шумен през самото плато. Черенча и Новосел пуснаха термики.
После се насочихме към Рижки проход
Преди Преславска се набрах максимално от целия прелет и бързо стигнах мъглочите
Почти 2000. Това си беше по-нормална височина като за през балкана.
Вятърът ни води в нежелана посока. Трябва да преминем през най-широката част от планината. Чувствам се леко притеснен. Има места за кацане, но удавиш ли се там, жална ти майка.
Пресичаме носени от вятъра и разни нули. Гледката към язвори Камчия е величествена.
Нямам време да се наслаждавам на изгледа. Огроминете облаци над нас се разпадат и засенчват всичко в радус от 20 км. Пред нас е плътна сянка. Усещам, че прелета приключва. Даниел стига до едно слънчево петно и от ниско се изважда. Аз съм по-ниско и по-назад, решевам да кацна до жп-гарата на едно село.
Късмета ми по прибирането работи на макс. Не съм свалил шлема и идват едни полицаи да видят какво став. Влакът е след 15 минути. Товарят ме в колата си и право на гарата. Слизам на Комунари и Марти съдията идва да ме прибере. Хубав склон си имат за западен вятър.
